Трибестан в асансьора 01/02/2010
Posted by Норчето in Свежо.Tags: млади, iPOD, семейство, съседи, трибестан
2 comments
Интересно какви неща си говорят хората, когато си мислят, че си със слушалки. Днес докато пътувах в асансьора с младите ми съседи от ляво реших, от учтивост и с мъка на сърце, все пак да спра музиката от любимия ми iPOD. Ако ме питат нещо да не гледам като идиот 
Те не ми обърнаха особено внимание, но пък се отпуснаха в приказките.
Девойката се нервеше:
- Добре, как можа да изриваш снега от стълбите с маратонките си?
- Еми, ей го на, направих го – отговори мъжа й
- Защо не взе от горе лопатата? – попита на свой ред тя
- И искаш да ходя до горе, да се връщам да рина снега…това нема начин да стане сега, продължи съседа нетърпейки противоречие. Като се пенсионирам тогава. Тогава ще ставам рано сутрин, ще слизам пред блока, ще изривам снега, ще пия кафе…
- Ще ходиш за вестник, па ше си го четеш… – продължи жена му
- Даааа, после ще си постоя на спирката, ще си побъбря с хората. Все такива неща…
- И ще пиеш Трибестан – завърши с усмивка мацката – едно Трибестанче дневно, или няколко така…
Мъжа само се изсмя и отговори:
- Да, ще си пия!
- А, защо не вземеш и сега да пийнеш един Трибестан – предложи с премрежен поглед и лека усмивка палавата съседка. – А? Какво ще кажеш?…
Той само се усмихна…
В този момент стигнахме нашия етаж, аз официално свалих слушалките от ушите си. Обсъдихме факта, че от няколко дни няма ток на стълбището, но естествено никой не предложи да го оправим и…. за съжаление ми пожелаха приятна вечер !
А, ми стана толкова интересен разговора… Дали са пийнали един Трибестан, а?!
Пошляпването на малките дяволи… 12/09/2009
Posted by Норчето in Лични.Tags: дете, насилие
1 comment so far
Какво мислите за пошляпването на децата, когато са немирни? Случайно попаднах на този материал и се замислих…Едно шамарче за лошо поведение дали би навредил на непослушания малък палавник?!
Бяхме на гости снощи. Едното приятелче сподели как баща му като е бил малък е дал позволение на учителката в училище, ако е непослушен да го ошамарят. Това така и не се е случило. Това позволение нито го е направило по-лош човек, нито му е развалило детството… Той е страхотен човек.
Мен като малка са ме шамарили. Доста инатлива бях и винаги със собствено мнение за нещата. Но това по никакъв начин не ме е променило към лошо. Даже напротив.
Чудя се, когато след време имам деца дали ще си позволявам по някое шамарче на децата заради лошо поведение. Много добре знам колко вбесяващо могат да се държат малките дяволи, когато са между 2 и 7 години. Как бих се удържала? Знам как бих реагирала, ако в училище или детска градина ми шамарят детето без да знам…Щях да се вбеся и учителката щеше да си го отнесе. Това е по две причини – първо не може да удряш чуждо дете, второ когато нямаш съгласието на родителите му.
Определено смятам, че има разлика между детско насилие и леко наказване за непослушковци. Незнам обаче доколко медиите спекулират с това и преувеличават. От този материали излиза, че всяко шамарче ударено на дете е престъпление и трябва да се забрани със закон. Аз казвам, че шамарчето, в изключително премерени количества, само когато е крайно наложително, действа назидателно. Друг е въпроса дали майчината ми съвест ще се обади след това, съжалявайки че макар и леко, и макар и с добро намерение, съм причина болка на детето си.
Продължавайки да мисля, децата са такива манипулатори и така те въртят, за да получат каквото искат, че ти в един момент се предаваш просто. Често те започват да се глезят, да те целуват и да те гушкат само и само да получат от теб желното, което обикновено е нещо напълно безсмислено (поне за мен). Когато им откажеш, почват да стават още по-мили – „мамче, моля тееее“, почват още по-сладко да се гушкат, да те целуват, да те гледат с полупросълзени очи. Следва трогателно майчинско обяснение защо няма да вземеш въпросното (мега-тъпо-невършещо-нищо, от което най-вероятно след секунда детето ще се откаже именно защото е тъпо) нещо, при което следва още по-голям наплив не детски емоции изразени в бой по маса, тропане с крачета и яко рев, крясъци „не те обичам“ или „лоша мама“ или още по-лошо „не ме обичаш“ (ей тука повечето майки се предават)…. И това продължава докато не им вземеш тъпото нещо.
Е кажете ми не си ли иска пляскане по дупето в този случай…
Моят нов дом – продължение 29/08/2009
Posted by Норчето in Моят нов дом.Tags: София Летингс, апартаменти под наем, жилища в софия, Sofia Lettings
4 comments
Е, писна ми вече…Поредната тръба се развали…
Дълго не съм писала по темата, защото изчаквах да видя дали ще има развитие по въпросите с неизправностите в апартамента. Вече нищо не чакам, никой братче не си мръдва пръста.
Знаете вече за проблемите, които срещнахме с фирмата посредник от предния пост Мисия Нов Дом – началото
Да я кажа най-накрая тази фирма – Sofia Lettings.
Ако сте си помислили че ТЕЦ’а ни е дошъл вече жестоко грешите. Използваме си бойлери в чисто новия си апартамент. Но това не е толкова сериозно колкото например тръбите – всичките тръби – в банята, в тоалетните, в кухнята. Няма по-смотани и неиздържливи тръби на тоя свят.
В банята тръбата на мивката се пропука още на 3-тата седмица от настаняването ни. Мивката в отделната тоалетна не работи, а тръбата й не е тръба каквато трябва да е за мивка, ами някакъв маркуч, който също пропуска! Днес беше върха – мивката в кухнята. И тази тръба поддаде. Тръбата се завива на една пластмасова джаджа, резба. Явно и резбата не я бива и тръбата, защото днес сутринта докато си миех кротко чинии забелязах че ми капе, ама жестоко. Опитах да завинтя тръбата, но тя превъртя. Пирфиектно! Ние трябва да се грижим като „дори стопани“ за тоя апартамент, ама някой не трябва ли също така като „добър собственик“ да се е погрижил за него предварително и да го предаде качествен.
Може би съм пропуснала да кажа че имаме честа да ползваме гараж в сградата и дори си паркирахме в него. Казвам последното, защото повечето клетки са толкова тесни, че на някой паркоместа е невъзможно да се паркира. Един съсед даже си продава неговото. По договор ние трябва да имаме дистанционно за гаража и да си го ползваме. Докато не бяха пуснали още автоматичната врата беше добре и си влизахме без проблем и не мислехме че получаването на дистанционното ще е трудна работа. Е, не бяхме прави. Вече 3 месеца не можем да си ползваме гаража, защото от София Летингс не могат да осигурят дистанционно. Чудно ми е кво им пречи. Не че има портиер на входа към комплекса, както пишеше в офертата им в сайта и както ни уверяваше брокерката, която ни показваше апартамента.
А каква борба беше за ключа на пощенската кутия. Пфуу. Направо се препотявам като си спомня. Не можехме да си видим сметките два месеца, щото никой от София Летингс не знаел къде е приклетия ключ за пощенската кутия. А, кой да знае?! Аз ли?!
Друг казус – входната врата. От самото начало целия патрон и частта, която е отпред и отзад захваната за вратата не стават. Вратата има някакъв свободен ход като я натиснеш навътре, когато си отвън или съответно дръпнеш отвътре. Няколко пъти ги молихме да го оправят и те пак обещания, обещания, кимаха разбиращо. Китайска била, чакали пратка, собственика на апартамента щял да дойде в България (той е от Англия) и щели да оправят нещата. Неговата представителка, която живее във Варна се бавела с някакви неща. Уви! Все още си седим с неоправена врата и ни е малко страх.
Аааааа, хора, баба ми лъже по-добре! Те дали си вярват?! Страхотно НЕпрофесионална работа.Ням а да обяснявам и как е строен апартамента – гипскартона е сложен все едно от тийнейджъри дето са имали бърза работа след това. Чува се всичко от долния етаж. Лайсните на пода само са поставени, без да са захванати. Да не говорим, че душ кабината си беше поставена ей така, без да е залепена за плочките, че дори се оказа и с опаковката си още.
А, да преди месец падна единия корниз в едната спалня. Просто си се откачи…
Знам че искат да ни принудят сами да с купим брава и секрет и кво ли още не. Няма да стане. Искам да си изпълнят нещата по договора и мисля че съм си в правото. Ние сме редовни платци, че и техни сметки сме плащали. Не желая да ме правят на маймуна.
Сега си припомням мейл, който наскоро получих от техния маркетинг отдел: Европейското качество било гарантирано осигурено от тях! – пишеше там. Леле, леле, ужас! Да ви имам европейското качество само на думи. Абсолютна лъжа.
Да се говори с тях е трудно. Не си вдигат телефоните. Като им напишеш яден мейл и ти се обаждат и ти казват „Всъщност коя сте вие, не си спомням да сте подписвали договора вие. Ние си имаме едно лице за контакт“…нали се сещате че това е приятеля ми. А друг е въпроса, че аз намерих и тях и апартамента и кореспонденцията се водеше от мен в началото. Трябваше да се сетя, когато изневиделица напусна нашия агент – Стан, че нещо не им е наред на хората.
Непредпазливи майки на пътя 23/08/2009
Posted by Норчето in Лични.Tags: бебе, количка, майки
3 comments
Както за много от приятелите ми е ясно, карам шофьорски курсове… Да си шофьор не е лесно. Както казва моят инструктор „С единия крак си в затвора, с другия в гроба“. Много трябва да се внимава. Аз съм особено внимателна, толкова внимателна, че някой път мога да изнервя останалите около себе си. Старая се да действам правилно
Обаче, колкото и да си внимателен винаги ще има някой друг невнимателен. Впечатление днес ми направиха майките с бебета в колички, на разходка.
Преди постоянно обвинявах шофьорите на автомобили, че не са внимателни и не пазят пешеходците. Откакто карам, обвиненията ми малко по малко се обръщат и към самите пешеходци.
Днес се втрещих…Семейство – мама, татко и бебе в количка, повтарям бебе в количка, пресякоха на червено светофара за пешеходци на един от най-натоварените булеварди – Христо Ботев. Минаха точно пред мен. Аз намалих естествено. След като ги подминах ми остана едно неприятно чувство.
Най-лошото е, че не беше единичен случай и това в рамките на един час. Още две-три майки се държаха по същия начин – карат си количките по средата на пътя, по който освен коли минават и трамваи. Даже не се помръдват в страни, от предпазливост, идва кола все пак. Тротоар си имаше, като слънце и беше обграден с колчета при това.
Не ми го побира ума, как може да поставят така живота на детето си на карта и да са толкова безотговорни. Като е неделя и кво, светофарите за пешеходци не важат ли?! Или като си с бебе, си с предимство?!?!?!
Ало, майките…това, че сте родили не ви дава предимство на пътя, особено когато то ви е забранено. Правилата не са за майките с деца и всички останали. Има причина червения светофар да е червен и тя е вашата безопасност. А когато отговаряш и за друг живот би трябвало да си двойно нащрек.
Имаше много други хора, които така си пресичат булеварди, без да се замислят много. Ядосвах им се, чудех им се, но хей, живота си е техен, действат си на тяхна отговорност. Но майките и бащите, които видях днес… Те просто ме потресоха. Ама, че родители…Нали трябва да дават пример на децата си. После се чудят как техните деца като поотрастнат и пресичат както им дойде.
Още преди да подкарам курсовете се нагледах на такива работи на големите пет кьошета. Всяка сутрин чаках маршрутката си за работа там, на кръстовището. Не можех да повярвам какви бащи и какви баби ще накарат хлапета 2-3 клас да пресичат заедно с тях на червено. Правеха го едни и същи хора, почти всеки божи ден.
Пиша си аз и си се ядосвам, ама на кой ли му пука…
Мисия нов дом – Началото 04/06/2009
Posted by Норчето in Моят нов дом.Tags: Aiko, Aron, дом, домакинство, жилище, ново жилище, Labirint, Zona
1 comment so far
Взехме решение – местим се!
Да не си помислите, че си купуваме жилище?! Продължаваме да сме бодри наематели.
Началото дойде с мейла – „Предлагаме прекрасни жилища „къде ли не“. Елате да ги видите.“ Аз ги разгледах най-подробно и си харесах два апартамента в Полигона. Пратих ги на любимия да види дали не иска случайно да се преместим. Разгледахме и други предложения, но тези си се откроиха още в началото.
За справка предишната ни квартира беше на „връо“ на центъра – НДК. Както можете да се досетите пикантното в случая е шума, мръсотията и домоуправителка, която я се сети, че живее някой при нас, я не, хазяйка, която обичаше да звъни в 9 сутринта в събота и неделя, за да провери всичко ли е наред при нас…Такива ми ти неща.
Дон Хуан прие идеята с отворено сърце, жадувайки за малко спокойствие и място където да си поберем всичките боклучки. И двамата единодушно харесахме един тристаен апартамент в Полигона. Ново строителство, цветна сграда. Модерна работа. Само трябва да уточним някои неща с агенцията, която е едновременно посредник и управляващ сградата.
Някоите неща бяха съвсем нормални. Тъй като апартамента не беше довършен все още, си искахме нормалните неща – щом има място за печка за вграждане да ни я купят, вратите да имат стъкла, мивките да са залепени, да има изход за пералнята, да има на какво да си сложим пердета, да има лампи, не само крушки. Аз дори си поисках някакви аксесоари за банята, тъй като беше абсолютно празна (естествено аксесоари не получих). Даже не бяха залепили душ-кабината за стената със силикон.
Това последното стана последно. Имахме едномесечна борба с фирмата-посредник за поставянето на рамки на вратите, стъклото, ще има ли топла вода или не (най-накрая ни купиха бойлер, ТЕЦ’а го чакаме да дойде). Писах много мейли, тъй като човека, който отговаряше за нас внезапно напусна фирмата и ни пое една девойка. Съответно уговорките трябваше да бъдат преговорени и с нея.
Трябваше да ги следим изкъсо. Тъй като приятеля ми подписа договора обажданията продължиха с него. Той пък намери познат във фирмата и тъй като нещата не вървяха много решихме да преминем на вариант 2 „Обади се на познатия“. Е, уви…Не помогна особено много май. Поне имаше някакви резултати.
Искахме печка за вграждане да ни купят, а те без малко да ни купят пералня. Е, ние със сигурност нямаше да искаме трета пералня. Имаме си две – едната с горно зареждане (която ми е по-любима, но няма как да я използваме тук) и една с предно зареждане.
Голяма борба беше. Те ни се обаждаха често често докато не платихме всички изискани суми и после умря работата. Вбесих се ужасно много. Драпаха да си вземат парите и после шапка на тояга – не могат да се оправят със строителната компания, не знаят кога ще дойде ТЕЦ’а, мислели че вратите са със стъкла, но не били. О, не, той строителя каза, че вратата с рамка за стъклото, но без стъкло е стандарта в момента.
„Чудя се кой ли прибира тайно парички в задния джоб“
По време на предаването на жилището имаше куп недоразумения. Аз не бях виждала мивка, която да се е разлепила от стената. Ето, доживях. Лайсните по пода си се отделяха най-спокойно. Вратите нямаха рамки, които да им обръщат ръбчетата. Самите врати бяха надрани.Ако се замисля още със сигурност ще съм пропуснала нещо. Както и да е. Изядох му душата на бебчо да им звъни и да иска това, което ни се полага. Накрая и той се вбеси на „нищоправенето“ и показа строгия и безмилостен бебчо.
Започнахме опаковането на нещата. Еее, това пък колко се проточи не е истина. Като се замисля, предпочитам да го опиша в следващия пост, че вече ми се спи.
Следва продължение…
