Блогът на Нора

Взехме решение – местим се!

Да не си помислите, че си купуваме жилище?! Продължаваме да сме бодри наематели.

Началото дойде с мейла – „Предлагаме прекрасни жилища „къде ли не“. Елате да ги видите.“ Аз ги разгледах най-подробно и си харесах два апартамента в Полигона. Пратих ги на любимия да види дали не иска случайно да се преместим. Разгледахме и други предложения, но тези си се откроиха още в началото.

За справка предишната ни квартира беше на „връо“ на центъра – НДК. Както можете да се досетите пикантното в случая е шума, мръсотията и домоуправителка, която я се сети, че живее някой при нас, я не, хазяйка, която  обичаше да звъни в 9 сутринта в събота и неделя, за да провери всичко ли е наред при нас…Такива ми ти неща.

Дон Хуан прие идеята с отворено сърце, жадувайки за малко спокойствие и място където да си поберем всичките боклучки. И двамата единодушно харесахме един тристаен апартамент в Полигона. Ново строителство, цветна сграда. Модерна работа. Само трябва да уточним някои неща с агенцията, която е едновременно посредник и управляващ сградата.

Някоите неща бяха съвсем нормални. Тъй като апартамента не беше довършен все още, си искахме нормалните неща – щом има място за печка за вграждане да ни я купят, вратите да имат стъкла, мивките да са залепени, да има изход за пералнята, да има на какво да си сложим пердета, да има лампи, не само крушки. Аз дори си поисках някакви аксесоари за банята, тъй като беше абсолютно празна (естествено аксесоари не получих). Даже не бяха залепили душ-кабината за стената със силикон.

Това последното стана последно. Имахме едномесечна борба с фирмата-посредник за поставянето на рамки на вратите, стъклото, ще има ли топла вода или не (най-накрая ни купиха бойлер, ТЕЦ’а го чакаме да дойде). Писах много мейли, тъй като човека, който отговаряше за нас внезапно напусна фирмата и ни пое една девойка. Съответно уговорките трябваше да бъдат преговорени и с нея.

Трябваше да ги следим изкъсо. Тъй като приятеля ми подписа договора обажданията продължиха с него. Той пък намери познат във фирмата и тъй като нещата не вървяха много решихме да преминем на вариант 2 „Обади се на познатия“. Е, уви…Не помогна особено много май. Поне имаше някакви резултати.

Искахме печка за вграждане да ни купят, а те без малко да ни купят пералня. Е, ние със сигурност нямаше да искаме трета пералня. Имаме си две – едната с горно зареждане (която ми е по-любима, но няма как да я използваме тук) и една с предно зареждане.

Голяма борба беше. Те ни се обаждаха често често докато не платихме всички изискани суми и после умря работата. Вбесих се ужасно много. Драпаха да си вземат парите и после шапка на тояга – не могат да се оправят със строителната компания, не знаят кога ще дойде ТЕЦ’а, мислели че вратите са със стъкла, но не били. О, не, той строителя каза, че вратата с рамка за стъклото, но без стъкло е стандарта в момента.

„Чудя се кой ли прибира тайно парички в задния джоб“

По време на предаването на жилището имаше куп недоразумения. Аз не бях виждала мивка, която да се е разлепила от стената. Ето, доживях. Лайсните по пода си се отделяха най-спокойно. Вратите нямаха рамки, които да им обръщат ръбчетата. Самите врати бяха надрани.Ако се замисля още със сигурност ще съм пропуснала нещо. Както и да е. Изядох му душата на бебчо да им звъни и да иска това, което ни се полага. Накрая и той се вбеси на „нищоправенето“ и показа строгия и безмилостен бебчо.

Започнахме опаковането на нещата. Еее, това пък колко се проточи не е истина. Като се замисля, предпочитам да го опиша в следващия пост, че вече ми се спи.

Следва продължение…