Непредпазливи майки на пътя 23/08/2009
Posted by Норчето in Лични.Tags: бебе, количка, майки
trackback
Както за много от приятелите ми е ясно, карам шофьорски курсове… Да си шофьор не е лесно. Както казва моят инструктор “С единия крак си в затвора, с другия в гроба”. Много трябва да се внимава. Аз съм особено внимателна, толкова внимателна, че някой път мога да изнервя останалите около себе си. Старая се да действам правилно 
Обаче, колкото и да си внимателен винаги ще има някой друг невнимателен. Впечатление днес ми направиха майките с бебета в колички, на разходка.
Преди постоянно обвинявах шофьорите на автомобили, че не са внимателни и не пазят пешеходците. Откакто карам, обвиненията ми малко по малко се обръщат и към самите пешеходци.
Днес се втрещих…Семейство – мама, татко и бебе в количка, повтарям бебе в количка, пресякоха на червено светофара за пешеходци на един от най-натоварените булеварди – Христо Ботев. Минаха точно пред мен. Аз намалих естествено. След като ги подминах ми остана едно неприятно чувство.
Най-лошото е, че не беше единичен случай и това в рамките на един час. Още две-три майки се държаха по същия начин – карат си количките по средата на пътя, по който освен коли минават и трамваи. Даже не се помръдват в страни, от предпазливост, идва кола все пак. Тротоар си имаше, като слънце и беше обграден с колчета при това.
Не ми го побира ума, как може да поставят така живота на детето си на карта и да са толкова безотговорни. Като е неделя и кво, светофарите за пешеходци не важат ли?! Или като си с бебе, си с предимство?!?!?!
Ало, майките…това, че сте родили не ви дава предимство на пътя, особено когато то ви е забранено. Правилата не са за майките с деца и всички останали. Има причина червения светофар да е червен и тя е вашата безопасност. А когато отговаряш и за друг живот би трябвало да си двойно нащрек.
Имаше много други хора, които така си пресичат булеварди, без да се замислят много. Ядосвах им се, чудех им се, но хей, живота си е техен, действат си на тяхна отговорност. Но майките и бащите, които видях днес… Те просто ме потресоха. Ама, че родители…Нали трябва да дават пример на децата си. После се чудят как техните деца като поотрастнат и пресичат както им дойде.
Още преди да подкарам курсовете се нагледах на такива работи на големите пет кьошета. Всяка сутрин чаках маршрутката си за работа там, на кръстовището. Не можех да повярвам какви бащи и какви баби ще накарат хлапета 2-3 клас да пресичат заедно с тях на червено. Правеха го едни и същи хора, почти всеки божи ден.
Пиша си аз и си се ядосвам, ама на кой ли му пука…
Това е най-малкото. Почти. Неотдавна ми се дощя да направя една снимка – баба, седнала на дънер, пуши цигара. В скута си седи 4-5-годишната й внучка, свила хартийка като цигара. И тя опъва. Та родителите какво са виновни. Виновни са техните родители.
А защо е оставена на бабата, пушеща цигара тази малка внучка
е моят въпрос. Когато възпитанието не идва от мама и тате, идва от баба и дядо 
)) Според мен трябва и от двете поколения. Важното е да има еднозначност. И като се каже “не минавай на червено” да не се минава – нито баба, нито мама, нито детето, нищо че няма никой на платното. Което ме подсеща за друго, което каза моя инструктор – Да спреш на зелено е равносилно да минеш на червено…Щофирането не е лесна работа.
А защо е оставена на бабата, пушеща цигара тази малка внучка
е моят въпрос. Когато възпитанието не идва от мама и тате, идва от баба и дядо 
)) Според мен трябва и от двете поколения. Важното е да има еднозначност. И като се каже "не минавай на червено" да не се минава – нито баба, нито мама, нито детето, нищо че няма никой на платното. Което ме подсеща за друго, което каза моя инструктор – Да спреш на зелено е равносилно да минеш на червено…Щофирането не е лесна работа.;. All the best!!